"Преследването" в blaxploitation филмите

Илиян Сабадошев, 06/08/2016
Post Thumb

Blaxploitation (black + exploitation) филмите са поджанр на т. нар. exploitation movies - третокласни нискобюджетни продукции, с не толкова впечатляваща кинематографска стойност, излъчвани предимно в grindhouse-салоните (условно наричани "кина"), които използват някоя и друга тема-табу като евтин магнит за зрителски интерес. Именно тези филми стават платформа за множество "черни" soul & funk композитори и изпълнители от 70-те години, предоставяйки им възможността за достигане до по-голяма аудитория и популярност.

По-долните редове засягат един ярко открояващ се лайтмотив в blaxploitation филмите, а именно: неизбежното преследване (chase) и присъщото му музикално оформление.

Badder Than Evil - Hot Wheels (The Chase)
Gordon's War OST, 1973.

Класическо парче. Тематичен шлагер и филмов дебют за композитора Andy Badale, добил впоследствие по-широка популярност под кръщелното си имe Angelo Badalamenti. Впечатление прави доста сходният риф в началото, наподобяващ Sassy Soul Strut на саксофониста Lou Donaldson от същата година. В саундтрака към филма намират място още Barbara Mason, The New Birth и Sister Goose And The Ducklings. Епизодична роля (отново дебют) на никому неизвестната дотогава Grace Jones.

Curtis Mayfield - Junkie Chase
Super Fly OST, 1972.

Изключителен саундтрак. Концептуален, но в същото време и социален. Curtis Mayfield написва изцяло текстове и музика за 3 месеца, предварително прочитайки сценария, дълъг само 45 страници. Суровият реализъм във филма е подсилен от харлемския гангстер и сводник K.C., който, за да участва в него (появява се и в Across 110th Street, отново от същата година), предоставя за снимки кадилака си, първообраз на т. нар. pimpmobile.

J.J. Johnson - Go Chase Cleo
Cleopatra Jones OST, 1973.

Музиката към филма е дело на доста продуктивния като композитор и аранжор през този период тромбонист J. J. Johnson. Изключение прави единствено встъпителното парче на Joe Simon - Theme From Cleopatra Jones. Това е първият blaxploitation, в който се залага на бойни изкуства и джендър намигвания като част от неговото популяризиране. Образът на Cleopatra Jones (и на Foxy Brown в това число) e пародиран в Austin Powers in Goldmember (2002) от Beyonce Knowles в ролята на Foxxy Cleopatra. Иначе извън контекста: второстепенна роля за Brenda Sykes, бъдеща съпруга на Gil Scott-Heron.

Willie Hutch - Chase
Foxy Brown OST, 1974.

Willie Hutch. Характерното Motown звучене. Pam Grier в главната роля. И box office: близо 2 млн. и половина… Не е малко. Сниман за ни повече, ни по-малко от 17 дни, Foxy Brown бива замислен като продължение на Coffy (1973), но с работно заглавие Burn, Coffy, Burn. Отмъщението и тук е водещ наратив. Пищната еротика около Pam Grier (с цели 15 филма в периода 1970-1975) контрастира с доста обраната ’’разголеност’’ на модела Tamara Dobson (Cleopatra Jones, 1973), която отказва да участва в голи сцени, например.

Adrian Younge - Rafelli Chase
Black Dynamite OST, 2009.

Саундтракът е поверен на мултиинструменталиста Adrian Younge, който в не едно интервю признава, че прави музика за семплиране с осезаемо Wu-Tang влияние. Въпреки това, самата идеята за филма е повече от куриозна: Michael Jai White (Black Dynamite), по време на снимките на Undisputed 2: Last Man Standing през 2006 г. в… България, решава да направи филм, слушайки на iPod-a си Super Bad на James Brown. Сниман за 20 дни, изцяло на 16 мм лента, със съвсем съзнателната презумпция за нискобюджетност и пародийност, Black Dynamite изобилства от препратки към доста от blaxploitation образците на 70-те. Изглежда, че носталгията понякога върши работа.