Оркестър "София" 52 години по-късно

Илиян Сабадошев, 22/04/2016
Post Thumb

На снимката: Николай Белев (китара и вокал), Димитър Симеонов (тенор саксофон), Генчо Въртовски (тромпет)

Нямаше такъв оркестър… Никой не свиреше така… Никой не можеше да свири така…

Едва ли носталгията е най-обективното чувство, едва ли също е редно в чувствата да се търси гена на обективността, но понякога се срещат случаи, които не подлежат на съмнение или преоценка. Случайно или не, ще става дума за оркестър "София".

Без превзета нескромност, дори напротив, безусловно може да се твърди, че оркестър "София" определено е явление в музикалната сцена на България от самото си създаване на 16-ти април 1964 г. до разформирането си в Динамит Брас Бенд през 1982 година. Някои биха казали беше и няма да сбъркат в корекцията си, но вкратце, за този период „на щат” към него са били близо 50 музиканти… също толкова певци, певици, както и чуждестранни изпълнителни са имали възможност да се колаборират под една или друга форма, в едно или друго време…

На 16-ти април 2016 г. в столичния бар Switch се организира непринудена среща по случай 52-годишнината от създаването на оркестър "София". Това е третото поред честване/ реверанс към именития оркестър, на което успяха да присъстват трима представители от последната формация, а именно: Димитър Симеонов - Мончо (лидер и основател на оркестъра), единственият българин, почетен член на Световната асоциация на саксофонистите класици, Николай Белев (китарист и вокалист в периода 1977 г. - 1982 г., помощник тонрежисьор в плочата "Аз танцувам буги", ВТА 10596 от 1980 г.) и Генчо Въртовски (тромпет).

На практика Димитър Симеонов и Генчо Въртовски са единствените живи музиканти от знаменитата брас секция на състава, която, в унисон с маниера им на свирене, е окачествявана повече от дръзко за времето си - те свиреха като убийци… И именно в този ред на мисли, нека почетем и тези, които вече не са между нас: Георги Борисов (тромбон), Константин Носов (тромпет и флюгелхорн), Иван Данов (тромпет), Петър Попов (тромбон)…

Трудно е да наложиш стил днес, камо ли през онези години, поради един прост фактор - публиката. Оркестър ’’София’’ го прави. Въпреки всичко и всички. Поговорката музикант къща не храни при тях не е стояла на дневен ред. Защото се е свирело здраво, не заради насъщния, а заради уважението, но и неизбежната завист на останалите.

Нямаше такъв оркестър… Никой не свиреше така… Никой не можеше да свири така…