Любо Денев: В близко бъдеще ще се превърнем в близко минало

Илиян Сабадошев, 31/08/2016
Post Thumb

Далеч съм от мисълта да изпитвам носталгия по онова време, в никакъв случай.
Но след 1989-та се получи едно скъсване, разрив, не само в музиката, а изобщо.
В България няма издатели за джаз, няма продуценти, агенти, импресариа… 
Това е положението, изключително трудно.

Любомир Денев, левичар по рождение, започва относително рано с професионалните си изяви на сцена. Възпитаник на небезизвестния Добри Палиев (родом от Перник) и все още ученик в Музикалното училище в София, той постъпва като барабанист (до 1971 г.) при "батковците" от чисто студентския оркестър "Метроном", комбо-състав, ритмус с трима-четирима духачи, създаден и ръководен от Панайот Славчев - инициатор и на Младежкия конкурс за забавна песен. Към този период, в който нерядко дори стои начело на репетициите, са и първите аранжименти и композиции на "често изменящия се жанрово" Любо Денев, както сам полушеговито се определя.

Знаете ли каква борба беше да се накара тонрежисьорът да сложи микрофон отделно на касата… Те записваха общо с 2 микрофона… Представяте ли си?

Но сбогуването с барабаните все още не е приключило и през 1976 г. Любомир Денев е поканен в новосформиращия се "Симеон Щерев квартет" (Симеон Щерев, флейта; Теодоси Стойков, бас; Марио Станчев, пиано…) на мястото на друг представител от легендарния "Джаз-Фокус-65" - Петър Славов, който по това време е в Швеция. Освен модерния за времето си американски  репертоар (!) квартетът изпълнява и авторски пиеси, продължавайки търсенията на Милчо Левиев, който винаги трябва да бъде споменаван като "Бащата на новия български джаз". "Аз съм се учил от него, но той не знае", изрично набляга Любо Денев и допълва, че "вече през 1977 г. бях назначен за диригент в Музикалния театър и трябваше да оставя барабаните категорично… обаче не и джаза"

Джазът не може просто така да го оставиш...

Явно получилият се вакуум и отлив на свежа кръв в тези среди провокира организирането на т. нар. Първи преглед на българските джазови оркестри (1977 г.), в който редом до по-старата генерация, наравно изпъкват и младите. На студента по това време Любомир Денев е поверено дирижирането на собствената си пиеса Сватба, която е изпълнена от сборния оркестър "Експеримент", "рожба" на колегата Петър Славов и обединяващ в себе си 3 поколения джазмени: от 50-те, 60-те и 70-те години. За капак формацията "Любомир Денев джаз трио" с гост солист Петко Томанов е обявена за ’’откритието’’ на прегледа, макар и нямащ конкурсен характер, а темпераментната пиеса Обряден танц се явява като единственото бисирано изпълнение.

Не закъсняват и чуждестранните гастроли, и след Прага и Дебрецен, идва ред на Jazz Jamboree '79 във Варшава. За целта обаче е нужен солиден репертоар и триото, заедно с Петко Томанов, записват мигновено плоча (ВТА 10449) в "Балкантон", нещо като генерална репетиция преди фестивала, за който отпътуват на следващия ден. Не без значение е фактът, че критикът Владимир Гаджев е човекът, който както предлага състава за престижния международен форум, така и препоръчва музикантите за студийните сесии. 

Владимир Гаджев се явява нещо като координатор и ментор в моята джаз кариера без да съм го карал… Той е направил толкова много неща най-безкористно от ентусиазъм… не само за мен.

В областта на леките жанрове положението не е по-различно. Песента Изгубени есени на група "Кукери" (музика Л. Денев) печели едновременно 3 награди на Младежкия конкурс за забавна песен от 1976 г., а през 1979 г. като дебютант на "Златният Орфей" Любо Денев печели Първа награда за песента Предутрин, изпълнена от друг дебютант тогава - Васил Найденов. В кулоарите с присъщия си тон Вили Казасян дори подхвърля: "много му е хубава песента на Любчо, какво ще го правим." 

Процесите в музиката са неуправляеми, а в джаза това е най-хубавото. Той се модифицира, акумулира елементи от всякакви култури, абсорбира ги и се получават какви ли не хибриди… от Европа, Азия, Африка, Америка.

Фолклорът е вече джазът на ХХI век. Във всички големи фестивали акцентът се измества към етно-джаза, към импровизационната музика par excellence. Но за да претендираш за самобитност или да бъдеш някой, първо трябва да знаеш този преди теб кой е бил. По-горните редове нямат претенцията за кой знае каква биографична широта върху личността на този малко позабравен, носител на множество призове, но все още творчески активен автор на театрална, филмова музика, мюзикъли, джаз пиеси, поп парчета… Едва ли ни грози и опасност от клаустрофобия, ако се затворим поне за малко в това време, в което плахо се е прокрадвало понятието български джаз  от хора с не конюнктурни приоритети, а с други.

Джазът - това са другите!

Снимки: личен архив