Луло Райнхард - разказвач на истории

Михаил Казаков, 02/09/2016
Post Thumb

Бързахме. Концертът започваше в 20:00, а часовникът показваше 20:15. Минахме за по- пряко през забранените тревни площи на морската градина. Беше тъмно и не виждахме къде стъпваме. Някои от приятелите ми се спъваха в показалите се корени на дърветата,  но запазваха равновесие.  Стигнахме до Експозиционен център "Флора" - Бургас. Луло Райнхард, Андре Кренгел, Константин Виенстроер и Ули Кремер бяха започнали да свирят.  Хора надничаха през пролуките, за да ги зърнат. На входа, малко момиченце молеше дядо си да влязат. Преглъщайки тъгата си, дядото й отговори, че билетът е прекалено скъп и едвам е успял да събере пари, за да дойде при нея и да я види. Момиченцето се намуси и двамата тръгнаха на някъде. Платихме билетите си, жената на касата каза, че музикантите тъкмо са почнали и влязохме. 

Вътре имаше не повече от сто човека. Горещият джипси суинг препускаше из цялото пространство като обезумяло дете. Намерихме си място. Музиката на четиримата веднага те хваща. Заслушваш се в китарата на Луло Райнхард, очаквайки да чуеш легендарния му чичо да се прокрадва и усмихва между тоновете, търсиш сянката му, но напразно.

Луло е успял да наложи свой собствен стил. Стил, в който се вплитат циганската свобода и безгрижност, романтиката на далечния изток, изтънчеността на джаза и непокорността на фламенкото. "Hotel de Paris", "Ауshi", "Rumba for Lulo" и всички останали песни, които Луло и бандата му изсвириха, разказваха обикновени истории, но по вълшебен начин. Великият музикант не спираше да общува с публиката и когато не свиреше. Разказваше за местата, на които е изнасял концерти, за хилядите репетиции, които с останалите са правили в хола на дома му, за детето на един от музикантите, което много харесало парчето "Funky living room"… Въобще Луло Райнхард е виртуозен разказвач на истории. 

Но на сцената блестеше и един друг диамант – Андре Кренгел, изключителен композитор и китарист. Едно от най-силните и въздействащи парчета на вечерта, написано от него - "Оma mucki", сякаш те хваща за ръка и те разхожда из спомените на собственото ти детство. Песента е посветена на неговата баба и съдържа в себе си рядък заряд от топлина, сигурност и надежда.  

В паузата между изпълненията Луло раздаваше автографи, снимаше се с фенове и разговаряше с тях. Обикновен, земен, усмихнат. Преди последното си изпълнение каза, че в китарата му има малко  човече, което живее в нея и работи. Отново по-необикновен начин поговори с него. Вечерта ще остане незабравима и за момчето, което спечели китара и имаше възможност да посвири с големите музиканти. 

Музиката на Луло Райнхард сякаш те призовава да оставиш миналото и бъдещето, да хванеш сегашния момент и под звуците на "Lulos Tango" да танцувате щастливи. 

И докато главозамайващо се въртите, благодарете на късмета и на вселената за мимолетната радост и за всичко, което притежавате. 

А малкото момиче и неговият дядо влязоха, преди края на концерта, навярно пуснати от жената на касата. Детето скачаше и се усмихваше. Магията на циганския суинг беше омагьосала всички. И за повече от два часа бе направила хората малко по-добри. 

Снимки: личен архив