Генчо Въртовски: Не се мразехме, защото бяхме много малко

Илиян Сабадошев, 27/07/2016
Post Thumb

Неделя по обяд. Маса за трима в мола. До прозореца.

Ние сме динозаври от онази епоха... обаче не беше лошо... интересен живот имах... много контакти, много пътешествия и... добре беше... и в материален план... всичко имах...

"За съжаление всичко това е история и все едно, че не е било." - продължава с встъпителните си думи Генчо Въртовски, разгръщайки, измежду неизбежните разяснения кой, къде, кога и защо е там, грижливо запазен фотоалбум с цветни и черно-бели фотографии...

Окопитваме се тъй или иначе от тези епохални различия с неочаквано разказан "под сурдинка" мръснишки виц за джаза от онези години и се озоваваме в далечната 1963-та година. Неслучайно. В тази година е създаден оркестър "Стакато" (чийто представител е Генчо Въртовски, но по-късно, през 70-те), по-свободен, по-мобилен и пластичен… нямащ задължения към институции, в сравнение с орк. "София" - към Общината, орк. "Балкантон" - към звукозаписната компания или пък чисто студентският орк. "Метроном", например. А самата джазова ситуация у нас е доста прелюбопитна.

Лиана Антонова издава малка плоча в тогавашна Югославия, която включва фокстрот по музика и текст на композитора Александър Събев. Впоследствие Лили Иванова (пак през същата 1963-та година) записва първата си дългосвиреща плоча в Румъния и прави кавър именно на "Влюбеният оркестър", включващ закачливия рефрен ах, защо постъпих в този джаз...

В документалния филм на Росен Елезов "Джаз отвъд стената" (2015), посветен на 55-годишния юбилей на Биг бенда на БНР, един от основателите му – тромбонистът Недко Трошанов, споделя, че под джаз се е разбирало Биг бенд. Но никъде не става и дума за звучене. Какво излиза?

В началото на 60-те години в България джаз=оркестър/ Биг бенд

На фона на всичко това състави като Стакато започват първоначално като съпровождащи някой изпълнител: от ранга на Лили и Емил, през Гуджунов и Георги Минчев… дори гостуващите у нас Женифер, Робертино Лорети, Кдомпи Тан, Нанси Холоуей имат вземане-даване с тях. Не закъсняват и гастролите в чужбина, даже оттатък Завесата – в Западен Берлин.

В Германия се свиреше от 20:00 до 04:00 сутринта.

С три антракта, 2х10 мин. и 1х15 мин.

Това се случва в средата на 70-те, припомня Генчо Въртовски, вече част от редиците на Стакато и не пропуска да отбележи куриозния случай, в който Джеймс Панков, както и всички от Chicago се появяват изневиделица, слушат в захлас и аплодират възторжено българския състав, който не щеш ли, изпълнява техни пиеси, в по-голямата си част аранжирани от Георги Борисов. Именно Георги Борисов, след разпадането на Стакато в края на 70-те, извиква Генчо Въртовски в оркестър "София" за да оформят може би най-открояващата се и емблематична за времето си брас секция както в джазовата, така и в популярната музика оттогава.

За жалост все повече се облягаме на спомените за да крачим гордо из музикалната ни история. Приемствеността е вече тема табу. Знанието – толеранс минимум.

Ръкостискания. Сбогуване. До следващия път.

Снимки: личен архив