Дарин Бърнев: В този стил не се получи приемственост

Илиян Сабадошев, 13/10/2016
Post Thumb

Другите джаз музиканти са далеч от народната музика и могат да я използват само като орнаментика, като украшения, за цвят… но не нещо по-сериозно. А аз се опитвах точно туй да стане - нещо по-сериозно. Самият стил, който се оформи и всички тези мои идеи… все пак успяхме да ги реализираме.

Декември 1984-а

В периодичния печат, макар и все още плахо, се прокрадват текстове, фокусирани около току-що изминалата седма поред джаз среща "София '84". Вече изцяло с международен размах, тя придобива статут не само на музикално събитие на годината, засенчвайки един агонизиращ Златен Орфей, но и на културно, по принцип. В една от тези статии - на музиколожката Светла Стоянова във в-к "Народна култура" - се натъкваме на любопитен завършек: "... именно в опитите на младите музиканти живецът и неповторимостта на българската народна музика се запазват, като при това придобиват своеобразна оригиналност и сила. Жизнеспособността на новия продукт… получи същинското си разгръщане в пиесите на Дарин Бърнев, млад автор от Перник."

Младите, 80-те години или  т.нар. "пловдивско десетилетие"

След отцепването си от "Бели, Зелени и Червени" (единственият оркестър с джазов профил "на щат" у нас по времето на социализма), поради чисто принципен характер в началото на 80-те години, неговият основател Веселин Николов - Червения бързо намира нов идеен център първоначално около дуото "Джаз линия" и впоследствие около всички гравитиращи в близост до формацията: Теодосий Спасов, Дарин Бърнев, Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов - Ибряма и привиканият "по спешност" от предишния състав Радул Начков. Така на бял свят се появяват обединенията "Веселин Николов нова джаз линия" и "Веселин Николов секстет". Ибряма, както и друг "сватбарски" виртуоз - акордеонистът Петър Ралчев пък са замесени в чисто студийния проект "Фолк-Джаз Бенд Пловдив". На фона на всичко това, не е пресилено да се твърди, че композиторът Дарин Бърнев допринася в голяма степен както за стиловото изграждане на формациите (на места дори и индивидуално), така и за музикалната им физиономия.

"Разчупването" при Теодосий Спасов и създаването на нов музикален стил

В средата на 90-те, повече от авторитетното списание Newsweek гръмко отбелязва (и то не междудругото), че Теодосий Спасов е създал нов музикален жанр1. Всеки етикет е ограничение, но какво тогава трябва да кажем за човека, тласнал неуверения си все още съмишленик именно към това своеобразно новаторство?

Дарин Бърнев и Теодосий Спасов (никога не пропускащ да спомене за контакти и  оказано влияние) се запознават като студенти в Пловдив, когато единият е четвърти, а другият - първи курс. Податливи към музикални изкушения, двамата тутакси се впускат в творчески експерименти. През 1983 г. Теодосий прави своя джазов прощъпулник с участието си в две пиеси, композирани точно от Дарин Бърнев – Бърнево хоро в размер 5/8 и "простата хороводна мелодия" Хоро с кавал в 9/8, записани в Радио Пловдив съвместно с дуо "Джаз линия" (Веселин Койчев - китара и Дочо Панов - бас китара). С излишна скромност Дарин Бърнев споделя, че макар и без отличителен авторски почерк, въпросните композиции са мислени в малко по-разгърнат вариант (например за Хоро с кавал е било предвидено да присъства и даул/ тъпан, но уви). Но дори и това да е така, не може с лека ръка да пренебрегнем явното разчупване на метрума, стилизацията, интегрирането на едно спонтанно и традиционно творчество като фолклора в не толкова сходна, дори съвсем нова, джаз идиоматика. "Неравноделните ритми са всъщност само средство", пише ятакът от другия лагер Милчо Левиев и може би най-показателен пример за това е адаптирането на кривото садовско хоро в 33/16 от оркестъра на Don Ellis

Джазът е изкуство, търпящо постоянни промени. Самият му генезис е хибриден. Веселин Николов - Червения, винаги "чужд сред свои", е имал такава приказка, че "едно парче трябва да замирише на фолклор", доразгърната от Дарин Бърнев -"…дотолкова, че да не замирише на обор". Апропо, в доста от случаите такъв тип деликатност, та дори и в разумна дозировка отсъства.

Еклектика. Много хора се оправдават, ами има и такъв стил… нищо, нека има разностилие, но нека го направим да изглежда като една дреха, изцяло.

Етно-джаз… фолк-джаз… world music… фюжън… фюджън (както е в оригиналния правопис по-горе) са все направления, които дори критиката у нас не може току-тъй да подмине с лека ръка. За жалост обаче това са повече етикети, които имат за цел уеднаквяване и заличаване на самобитността. Някои му казват ашладисване.

Композиторът почти винаги е бил човекът в сянка, тъмната страна на луната, забравеното благодаря от всички ни. Дарин Бърнев, родом от гр. Омуртаг и вече не този "млад автор", живее повече от 30 години в гр. Перник, преподава музика в елитна Езикова гимназия и няма намерение да се връща назад или, все едно, да продължи напред със старите си търсения. А защо ли? В света на идеите оцеляват само чистите. Чисто и просто. 

Щрак. 

Щрак. 

Щрак с пръсти.

 

1 Теодосий Спасов не създава жанр, а стил! Но такъв е дословният цитат.

Снимки: личен архив